И да не чукаш
И Д А Н Е Ч У К А Ш
И да не чукаш – ще ти отворя,
и да не слушаш – пак ще говоря,
защото с много болка в душата
трудно живея тук на земята.
И да ме молиш – не ще престана,
и да ме гониш – пак ще остана,
защото огън жив в мен живее,
а ти си вятър, ще го отвееш.
И пак се моля Богу със вяра
от моя пламък в теб да докара.
Огън във тебе от мен запален -
разцъфнал божур със поглед ален.
Огънят в цвете с теб се превръща.
С обич те чака твоята къща...
© Стойна Димова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Винаги правиш стойностна поезия, Стойна!
Възхищавам се на примера ти и младежкия ти дух!
Чета те с удоволствие и от всеки стих оставям по нещо за себе си!
Поздрави и не спирай да ни радваш,мила приятелко! -
Много е хубаво, искрено и леко закачливо. Хареса ми.
-
Приятели, благодаря на всички за вниманието!Вашите коментари ме стимулират.Желая ви творчески успехи и лека вечер!
-
Красиво извикана горест,Стойне!Прочетох с усещането, че чувам как го изричаш!Поздрав!
-
Емоционално и себеотдаващо, Стойна!Както и в другите ти стихове!
Харесах и го оценявам!Поздрави от мен!!! -
Вярата, съчетана с любов, няма нищо по хубаво от това!
Поздравявам те за прекрасния стих! -
Вдъхновено написан текст, като повечето твои текстове, Стойна!
Харесах! -
Много емоционално...!!!
-
Харесвам твоите стихове, винаги ме вълнуват!
Привет!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
високите оценки! Поздрав и за двете и ведро утро!