И днес...
И днес народ събуден сме, сънувал истини...
Кипящ казан - накладохме огньовете на вярата.
И тутакси наскачаха ездачи с викове неистови
в борба кой пръв да ни отнеме залъка.
С подправки от мераци гозбата пресищат,
пълзят и съскат, настървени и безлики.
Ръце потриват, вече попреяли и не питат:
Народе, за теб дали останаха поне трохици?
Но който се научи да яде без срам от гладния,
загребвайки до дъно все от чуждите паници...
Вода да пие, вземайки вода и от най-жадния -
такъв погребва съвест и за чуждата не пита.
Казанът ври, макар че гозбата е пълна с кости.
Когато хлябът си преглъщаме - боли...
Налей - да пием по едно за „Бог да прости!“
и да помолим Бог над нас да се смили!
Че денем огънят на вярата е по площадите,
а нощем Луцифер ни праща таен съгледвач...
Закусваме на лидери-крадци с попарата.
Заспиваме в мечта за бъдеще с добър водач.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Санд Все права защищены
