И днес народ събуден сме, сънувал истини...
Кипящ казан - накладохме огньовете на вярата.
И тутакси наскачаха ездачи с викове неистови
в борба кой пръв да ни отнеме залъка.
С подправки от мераци гозбата пресищат,
пълзят и съскат, настървени и безлики.
Ръце потриват, вече попреяли и не питат:
Народе, за теб дали останаха поне трохици?
Но който се научи да яде без срам от гладния,
загребвайки до дъно все от чуждите паници...
Вода да пие, вземайки вода и от най-жадния -
такъв погребва съвест и за чуждата не пита. ...