И днес, и вчера, и утре...
Разпервам ръце към живота
и се моля да продължа да го имам,
да чувствам прохладния полъх,
да вдишвам любов всеки миг.
Обичам да чувствам живота,
минаващ през моите вени,
обичам да слушам водата,
която се стича по мен...
Усещам, че в мен ще поникне
красива любов от безкрая,
която ще вдъхне надежда
на този дъжд, идващ от Рая...
Дъждът ще вали и ще милва
красивите хора, които
обичат с последна въздишка...
Последния дъх ще им вземе
и с него ще всява надежда...
Надежда, че някъде там
някой чака,
някой копнее,
някой жадува
за капка любов...
Капка от тази любов, с която ще бъда
и днес,
и вчера,
и утре...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивона Иванова Все права защищены
