27 мар. 2010 г., 09:07

И го живеем неживяно 

  Поэзия » Философская
666 0 9
Превръщам спомените в люлка,
завързана за облак бял!
И в моя сън летят светулки!...
А сякаш тук не съм живял!
Насън ли срещнах първа обич
и в детски плач се преродих?!
Но зная – щастието може
да бъде стоплен с устни стих!
А може би животът само
от спомени е начертан
и го живеем неживяно
върху съшит с конци екран!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Предложения
: ??:??