И го живеем неживяно
Превръщам спомените в люлка,
завързана за облак бял!
И в моя сън летят светулки!...
А сякаш тук не съм живял!
Насън ли срещнах първа обич
и в детски плач се преродих?!
Но зная – щастието може
да бъде стоплен с устни стих!
А може би животът само
от спомени е начертан
и го живеем неживяно
върху съшит с конци екран!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
