И горим...
И горим като нервни цигари,
с жаден вдъх ни засмукват дилеми -
пушат дните ни, пръстите парят
в пепелника на смутното време...
И летим като птици небесни,
на живота-ловец сме на мерник,
но си пеем най-звънките песни
в любовта със южняка-неверник...
И вървим, а под стъпките стене
пременена с мечтите умора,
младостта върху спомена дреме
тъй свободна и мамещо гола...
И блести онзи път през тунела
от небесна една магистрала,
и препуска към родното село
на духа ни, ей там, зад превала...
ако давал си, казват, ще вземеш,
та дори и след седем живота,
но не чакай - лъжовното време
кръст разпъва за теб на Голгота...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
