14 окт. 2009 г., 23:02

И мен да ме няма

801 0 2

И мен да ме няма

 

 

 

Ръце да нямам, да не те докосвам.

Очи да нямам, да не те гледам.

Устни да нямам, да не те целувам.

Да не мисля, да не вдишвам те...


Уши да нямам, да не те чувам.

Крака да нямам, да не идвам при теб.

Сърце да нямам, да не те обичам.

Да не искам и не помня те...


Да спра да те чувствам...

стига си липсвал!

Тази дрога вече не пускам...

Твърде зависима станах!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Тази дрога вече не пускам..."
    Човек е привързан към нещата,които го свързват с щастливите моменти от миналото и когато загуби всичко това, той е просто материя, без мечти и без душа.
    Поздравления за стихчето!
  • 6

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....