Не бях за теб, а ти съвсем... за други.
Плесниците ти в мен преобладаваха.
Една за днес, за утре - още много...
а белезите... нивга не залязваха.
Не бях една, но смело се прокрадвах
в преддверията на безброй любовници.
Обичах днес, а утре беше давност.
Каква любов... потъпкана с условности.
Посяхме само - времеви безумия.
И много ни болеше... да е истина.
Сълзите ни - прелели в празнодумия.
Една за теб, една за мен... измислени. ...