И много ни болеше... да е истина
Не бях за теб, а ти съвсем... за други.
Плесниците ти в мен преобладаваха.
Една за днес, за утре - още много...
а белезите... нивга не залязваха.
Не бях една, но смело се прокрадвах
в преддверията на безброй любовници.
Обичах днес, а утре беше давност.
Каква любов... потъпкана с условности.
Посяхме само - времеви безумия.
И много ни болеше... да е истина.
Сълзите ни - прелели в празнодумия.
Една за теб, една за мен... измислени.
Не чувстваше ли - бях, но до поискване,
което бе... последното ми имане.
Една - до пепел, гаснеща цигара...
До утре, сякаш нищо... за премисляне.
И времето до днес... е като вчера.
Не виждаш ли? Изяжда ни по малко...
Едно "Обичам" - днес, едно за утре...
А "Сбогом" - е секунда... колко жалко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
