20 нояб. 2013 г., 21:28

И мойте дни

Поэзия

473 0 0

Не ми остава кой знай колко.
И мойте дни са преброени!
А трябва да призна с болка,
пътеките са извървени!

На всички времето не стига.
Не знам кога ще поживея?!
Бях вързан, цял живот, с вериги...
Не можех да се разпилея!

Летях с крилата на мечтите,
те бяха моите награди...
Живота гонех по петите,
не само догде бяхме млади!

И днес, когато виждам Края,
и пътят дълъг е след мене,
аз пак се втлеждам до Безкрая,
и любопитството в мен стене!

О, до кога така ще бъде?!
Аз все се питам и не зная!
С орлите няма да пребъда,
аз знам, че всеки стига Края!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬