Не ми остава кой знай колко.
И мойте дни са преброени!
А трябва да призна с болка,
пътеките са извървени!

На всички времето не стига.
Не знам кога ще поживея?!
Бях вързан, цял живот, с вериги...
Не можех да се разпилея!

Летях с крилата на мечтите,
те бяха моите награди...
Живота гонех по петите,
не само догде бяхме млади!

И днес, когато виждам Края,
и пътят дълъг е след мене,
аз пак се втлеждам до Безкрая,
и любопитството в мен стене!

О, до кога така ще бъде?!
Аз все се питам и не зная!
С орлите няма да пребъда,
аз знам, че всеки стига  Края!