22 мар. 2007 г., 19:13

И МЪРТВИ...ЧАЙКИТЕ СА БЛИЗО ДО БРЕГА 

  Поэзия
785 0 21

Точно тук... И точно днес

         пътеките ни се целуват.

         Постой да помълчим!

     На прага преди тръгване.                      

Щом направиш крачка  и си

                                   тръгнеш,

                дъждът ще завали…

Ще се превърне после в сняг.

Пак  ще си остане  влюбен,

но кристалите му,

ще замръзват

само нощем,  в очите.

        Ефирно бяла  ме носи

                                   в мислите!

Измисляй ме в сънища, после

ме разказвай, че

била съм огъня в сърцето ти.

Раздадох ти се цялата.

                    До грях и нежност.

Прегръщах те, когато беше тъжен.

И горещи дланите ми,

мириса на зима в тебе

                                разтопяваха.

Имаш още малко време

преди тръгване.

Мълчиш…

Следва край.  И после

                 всичко с тебе си отива.

Две шепи пепел съм.

Вземи я, когато тръгваш!

                           Не  забравяй!

Над водата  разпилей сълзите й -

Да се слеят със вълните.

И мъртви чайките,

                нека да са близо до брега.

Те  никога не са живели

горе в планините.

 

 

© Веска Алексиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно!
  • Какво ли е вътре в теб ,щом преливащите думи са съкровища?
  • удоволствие е да те чета..
  • "Раздадох ти се цялата.

    До грях и нежност."
    Твоите стихове винаги са вълнуващи Веси!
    И много сила има в тях!
    БРАВО!!!

  • Радвам се,че това,което споделям с вас ви харесва!
    БЛАГОДАРЯ ВИ ОЩЕ ВЕДНЪЖ!
  • Пишеш невероятно силни стихове!
    Благодаря ти за което!
    Прегръщам те!
  • Измисляй ме в сънища, после

    ме разказвай, че

    била съм огъня в сърцето ти.

    Раздадох ти се цялата.

    До грях и нежност...


    !!!
    Този стих ме дикосна, толкова силно!
    Балгодаря ти!
    Ти си незаменима поетеса!
    Възхищавам ти се!
    Поздрав, мила!
  • Прекрасен стих си написала!
    Поздрави!
  • Вълнувам се,когато те чета!
    Нямам думи!
  • Пркрасно е!Въпреки разделите,любовта е вечна!
  • Мълчиш…

    Следва край. И после

    всичко с тебе си отива.

    Две шепи пепел съм.

    Вземи я, когато тръгваш!

    Не забравяй!

    Над водата разпилей сълзите й -

    Да се слеят със вълните.
    Много силен стих, Веси!
    Честита пролет!
  • Вълнуват твоите думи!
  • Блестящо
  • Благодаря ви!
    На всички прочели го,моят ПОКЛОН!
  • Две шепи пепел съм.
    Вземи я, когато тръгваш!
    Не забравяй!
    Над водата разпилей сълзите й -
    Да се слеят със вълните.

    Силен стих Веси! Поздравления!

  • МНого силен стих, Веси, особено краят му, радвам се, че нашите пътеки се срещнаха тук и вече вървят в една посока. Прегръщам те, таламтливке!
  • "Ефирно бяла ме носи
    в мислите!
    Измисляй ме в сънища, после
    ме разказвай, че
    била съм огъня в сърцето ти."

    Винаги си бяла в мислите си и огън има в сърцето ти!!!
    Прекрасен стих, Веси!!! Поздрави!!!
  • РАЗТРОГВАШ МЕ!И БЕЗ ТОВА МИ Е ТЪЖНО.МНОГО ЧОВЕЩКО.
    ПОЗДРАВ И МНОГО ОБИЧ ЗА ДА НЕ СИ ТЪЖНА!
  • истината гледа през очите ти, същевременно си сякаш сън. топлота от вечното. завинаги в сърцето ми стоиш. възвишена си! много те обичам!)
  • Не зная, зашеметяващо, Веси!!!... "...Мълчиш..." И аз...
  • Невероятно!
Предложения
: ??:??