И МЪРТВИ...ЧАЙКИТЕ СА БЛИЗО ДО БРЕГА
Точно тук... И точно днес
пътеките ни се целуват.
Постой да помълчим!
На прага преди тръгване.
Щом направиш крачка и си
тръгнеш,
дъждът ще завали…
Ще се превърне после в сняг.
Пак ще си остане влюбен,
но кристалите му,
ще замръзват
само нощем, в очите.
Ефирно бяла ме носи
в мислите!
Измисляй ме в сънища, после
ме разказвай, че
била съм огъня в сърцето ти.
Раздадох ти се цялата.
До грях и нежност.
Прегръщах те, когато беше тъжен.
И горещи дланите ми,
мириса на зима в тебе
разтопяваха.
Имаш още малко време
преди тръгване.
Мълчиш…
Следва край. И после
всичко с тебе си отива.
Две шепи пепел съм.
Вземи я, когато тръгваш!
Не забравяй!
Над водата разпилей сълзите й -
Да се слеят със вълните.
И мъртви чайките,
нека да са близо до брега.
Те никога не са живели
горе в планините.
© Веска Алексиева All rights reserved.
