lina_dami (Велина)
8 8
19 мая 2009 г., 13:01

... И не живели дълго и щастливо 

  Поэзия » Любовная
936 0 4

 

Защо те чувам във ума си?

Защо те виждам и насън?

Копнея очите ми някой с пясък да поръси

и да потъна в стогодишен сън.

 

А когато се събудя,

тебе вече да те няма.

Да си само спомен хубав

и болка, и тъга да няма.

 

Защо животът е несправедлив?

Защо нещастен е света?

Защо безумно влюбена съм в тебе,

а ти ме подминаваш с лекота?

 

Не може ли като принцеса да живея във мечта?

Не може ли със теб да съм щастлива?

Защо да страдам до края на света?

Щом надеждата отдавна не е жива.

 

И на вретено ще се убода...

И след сто години, когато очите си отворя,

тебе няма да те има вече.

И завинаги ще искам аз да ги затворя...

© Велина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Линче, това ми е любимото стихотворение. Не можеш да си представиш какво изпитвам, когато го чета. Готова съм, както ти казах, да взема мъката ти, за да ти олекне поне малко. И да публикуваш още!Обичам те , Линче
  • Ох, лесно е да се каже, че светът е ужасен.
    Понякога 14-годишните пишат по-добре от 40-годишните например. Благодаря.
  • Съгласна съм с Дорето.
  • идеята е хубава (определено)
    поднасянето й е малко наивно (но... все пак си само на 14, нали?)
    като за начало - добре!

    успех тук! ще наминавам
Предложения
: ??:??