Защо те чувам във ума си?
Защо те виждам и насън?
Копнея очите ми някой с пясък да поръси
и да потъна в стогодишен сън.
А когато се събудя,
тебе вече да те няма.
Да си само спомен хубав
и болка, и тъга да няма.
Защо животът е несправедлив?
Защо нещастен е света?
Защо безумно влюбена съм в тебе,
а ти ме подминаваш с лекота? ...