И нищо ново няма
И тази нощ светът е кръвожаден -
нарочва жертва в жълтите си страници.
Изправя се на нокти от засада
и скача над размътените граници.
И тази нощ небето се присмива -
изпраща гръм след кротките наивности.
Светкавица са устните му криви
и урагани са дивашките му гривни.
Каторжници са тези, дето чакат
любов в света и след дъжда – промяна.
Водата по прозорците потраква.
Вода. След нея нищо ново няма.
Дъждът оставя рани по земята.
Проглеждат ли наивните каторжници?
Размята овехтели дрипи вятърът
и шепне, че не всичко е възможно.
Сънувам, че живея между думите
на някакви големи хора - ручеи.
Затваряй си устата, свят. Безумен си.
Не мога на любов да те науча.
© Елена Биларева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Поредният поразяващо добър стих! Поздрави!
-
Мерси, Санвали!
Жанетке, ти нещо напоследък ми бягаш по тъч-линията.
Загуби ми се от полезрението в социалната мрежа. Няма да ти се размине лесно :Р -
Ей, браво! Много добро това.
Не ми се пишат философски разсъждения, но те разбрах отлично
Пък колко е картинно... -
Поздравления, Елена!
-
Благодаря ви, Елена, Илко!
-
АПЛОДИСМЕНТИ!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
