19.01.2014 г., 19:19 ч.

И нищо ново няма 

  Поезия
845 0 6

И тази нощ светът е кръвожаден -

нарочва жертва в жълтите си страници.

Изправя се на нокти от засада

и скача над размътените граници.

 

И тази нощ небето се присмива -

изпраща гръм след кротките наивности.

Светкавица са устните му криви

и урагани са дивашките му гривни.

 

Каторжници са тези, дето чакат

любов в света и след дъжда – промяна.

Водата по прозорците потраква.

Вода. След нея нищо ново няма.

 

Дъждът оставя рани по земята.

Проглеждат ли наивните каторжници?

Размята овехтели дрипи вятърът

и шепне, че не всичко е възможно.

 

Сънувам, че живея между думите

на някакви големи хора - ручеи.

Затваряй си устата, свят. Безумен си.

 

Не мога на любов да те науча.

 

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поредният поразяващо добър стих! Поздрави!
  • Мерси, Санвали!
    Жанетке, ти нещо напоследък ми бягаш по тъч-линията. Загуби ми се от полезрението в социалната мрежа. Няма да ти се размине лесно :Р
  • Ей, браво! Много добро това.
    Не ми се пишат философски разсъждения, но те разбрах отлично
    Пък колко е картинно...
  • Поздравления, Елена!
  • Благодаря ви, Елена, Илко!
  • АПЛОДИСМЕНТИ!!!
Предложения
: ??:??