12 авг. 2011 г., 13:48

И пак е светлина

1.4K 0 23

И пак е слънце, и пак е ярка светлина,

разкъсала оловната до вчера тъмнина

и щедро тя простира ръце във утринта,

изтрива мощно оттенъка горчив от сивота.

 

И впръсква повик, зов, безбрежност и нега,

захвърля дрехата, окъсана от бури и тъга,

оплита паяжина тънка от ефирност и мечта

и палаво закача по нея пъстроцветната дъга.

 

И зажаднели за нов живот се пръснаха ята,

довчера плахо тръпнещи, заспивали в нощта,

и пак в копнеж изпръхнала е цялата земя,

разтворила е длани, попива тя фотони светлина.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имаш интересни идеи, Сеси! Но според мен трябва да избягваш прекалено честата употреба на асонансни мъжки рими с -"та" и -"а".
  • Светлина е Сеси...другото е сянка и лъжа!!!Поздрав и усмивки слънчеви!!!
  • Да бъде ден,
    да грее слънце,
    да има светлина,
    навън и в твоята душа!
    -------------------------------
    Топъл и лъчезарен стих!
    Поздрави, Сеси!
  • Радва ме вашето светло присъствие, Любо, Роси!
  • !!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...