"... и пак тъгува тишината по сламения шепот на смеха..."
Протяга
слънцето
ръце
към тъмнината,
в престъпно
съвкупление
създава суета
от капчици
дъждовно
вдъхновение
и птичи зов
в прекършена
сълза.
И пак тъгува
тишината
по сламения
шепот на смеха,
прикрилa в шепите
мълвата,
как някога
спасил света...
В безбрежното поле -
само дърво,
разлистено жадува
светлината!
21.04.08
Пловдив
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
