Протяга
слънцето
ръце
към тъмнината,
в престъпно
съвкупление
създава суета
от капчици
дъждовно
вдъхновение
и птичи зов
в прекършена
сълза.
И пак тъгува
тишината
по сламения
шепот на смеха,
прикрилa в шепите
мълвата,
как някога
спасил света...
В безбрежното поле -
само дърво,
разлистено жадува
светлината!
21.04.08
Пловдив
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
