Apr 29, 2008, 10:20 PM

"... и пак тъгува тишината по сламения шепот на смеха..." 

  Poetry
680 0 8
 

Протяга

слънцето

ръце

към тъмнината,

в престъпно

съвкупление

създава суета

от капчици

дъждовно

вдъхновение

и птичи зов

в прекършена

сълза.

 

И пак тъгува

тишината

по сламения

шепот на смеха,

прикрилa в шепите

мълвата,

как някога

спасил света...

 

 

В безбрежното поле -

само дърво,

разлистено жадува

светлината!

 

21.04.08

Пловдив

© Бехрин All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??