в памет на баба ми Иванка Лилова – народната певица

... и песните ти пак ехтят в Балкана
носи се гласът ти по поляните врачански
с щипка хумор, стрък печал,
родени от душата преживяла,
спомени и приказки събрала,
скръб и самота, гордост българска и красота.
Там, под звуците на стана изтъкани,
вплетени в пъстрите килими,
там, в бродериите игриви
на народните носии причудливи,
всички те на твоите ръце дела -
мила бабо скъпоценна,
образ на една жена народна,
все с мерак в занаят къщовен,
зайчета, кокошки, всякакви животни
и градинки със цветя и зеленчуци,
все напомнящи за твойта добротата.

... и песните ти пак ехтят в балкана,
селото е запряно, затаило дъх ги слуша,
извиват се хора, играят ръченици
и на седенките бъбриви тебе споменават,
с пресен хляб и вино
гостила гладните душици.
Усмихва се небето,
там, при Господа, си ти,
сълзи се изтъркулват вместо дъжд
в двора запустял,
да кажа сбогом не успях
и да целуна грубата десница,
трудила се за насъщния,
на старостта пробягала
в годините живота.
Мила моя бабо,
обичана от всички,
в сърцата ни завинаги си ти!