22 мар. 2005 г., 06:18

И понеже

1.2K 0 3
Прасковите във градината
на Боговете
светят отново.
Нямаше спирка
на нашият път.

Няма я намерената
конска подкова.
Остана в покоя на
детската плът.
Виждам редици от прилепи стройни.
Зяпачите днес ще
потъпкват мечти.
Свободен за хора с
дела недостойни
напътствам живота си
смело почти.

Ти си денят ми изпълнен
със нежност.
Ти си сънят ми, когато
не спя.
Ти си прелюдия на
тази безбрежност,
с която пулсирам
безгрижен в деня.

Хрупа природата в стаята
тъмна.
“Косите ми с праскова
нежно среши.
Реколта от щастие
имам бездънна,
животът те чака
само реши.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...