И понеже

22 мар. 2005 г., 06:18

Поэзия

1012 0 3

Прасковите във градината
на Боговете
светят отново.
Нямаше спирка
на нашият път.

Няма я намерената
конска подкова.
Остана в покоя на
детската плът.
Виждам редици от прилепи стройни.
Зяпачите днес ще
потъпкват мечти.
Свободен за хора с
дела недостойни
напътствам живота си
смело почти.

Ти си денят ми изпълнен
със нежност.
Ти си сънят ми, когато
не спя.
Ти си прелюдия на
тази безбрежност,
с която пулсирам
безгрижен в деня.

Хрупа природата в стаята
тъмна.
“Косите ми с праскова
нежно среши.
Реколта от щастие
имам бездънна,
животът те чака
само реши.

И понеже

Свързани произведения

Комментарии

Предложения