22 mar 2005, 6:18

И понеже

  Poesía
1.3K 0 3
Прасковите във градината
на Боговете
светят отново.
Нямаше спирка
на нашият път.

Няма я намерената
конска подкова.
Остана в покоя на
детската плът.
Виждам редици от прилепи стройни.
Зяпачите днес ще
потъпкват мечти.
Свободен за хора с
дела недостойни
напътствам живота си
смело почти.

Ти си денят ми изпълнен
със нежност.
Ти си сънят ми, когато
не спя.
Ти си прелюдия на
тази безбрежност,
с която пулсирам
безгрижен в деня.

Хрупа природата в стаята
тъмна.
“Косите ми с праскова
нежно среши.
Реколта от щастие
имам бездънна,
животът те чака
само реши.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....