генек (Георги Коновски)
1882 13656
10 сент. 2021 г., 10:09

И само дъждът ще заплаче 

  Поэзия » Другая
282 5 12

Отнасят в сандъка формата.

Променливата.

Годините рисували са

върху нея.

Промени –

виждани от всички.

Фасадата.

На дом,

на цирка,

на затвора мрачен,

на онуй,

което гръмко

„душа“ зоват…

Ремонтираното –

според минувачите.

За да им хареса.

Сега –

ще приберат край града,

в склада,

който никой не отваря.

За да се сещат,

че имало

някога

някого

някъде…

Без – ЗАЩО?

Ще грее слънце,

пада сняг,

калта не ще тежи…

И само дъждът ще заплаче…

По задължение…

 

 

© Георги Коновски Все права защищены

Свързани произведения
Може би
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поэзия » Философская
Дъждът един поема риска,
да ни оплаче неведнъж.
Ридае ли, или се киска?
Че кой го знае? Просто дъжд.
Раздира ризата небето, ...
  316  4  8 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Деа, Елке!
  • Само дъждът...за всеки плаче! Понякога!
  • А ако няма дъжд?...
  • Така е, разбира се. Разщъкаха ми се бръмбарите, сенсей. Извинявай! Цял ден ми е смотано и ми писна.
  • Според мен, трябва да ЗНАЕШ защо живееш още докато живеещ. Ако не - чао, рагаци...
  • Никак не е късно, сенсей. Ще си полюшваме краката на някой облак: "Да, бе, те ще ми кажат! Напук, ама живях - както искам."
  • Идеално е, Генек. Нито късно, нито рано... и аз благодаря!
  • Много добре, Генек. И виждам си повел две девойки под дъжда. Радвам ви се!
  • Благодаря, Красе!
    Но да разбереш след смъртта дали си живял... Малко е късно.
  • "И само дъждът ще заплаче"
    отнасящ и последната печал.
    Тогава ще се разбере обаче
    живял ли съм или не съм живял...
  • Благодаря, Скитнице!
  • И само дъждът ще заплаче…
    По задължение…
Предложения
: ??:??