И само дъждът ще заплаче
Отнасят в сандъка формата.
Променливата.
Годините рисували са
върху нея.
Промени –
виждани от всички.
Фасадата.
На дом,
на цирка,
на затвора мрачен,
на онуй,
което гръмко
„душа“ зоват…
Ремонтираното –
според минувачите.
За да им хареса.
Сега –
ще приберат край града,
в склада,
който никой не отваря.
За да се сещат,
че имало
някога
някого
някъде…
Без – ЗАЩО?
Ще грее слънце,
пада сняг,
калта не ще тежи…
И само дъждът ще заплаче…
По задължение…
© Георги Коновски All rights reserved.
