18 дек. 2014 г., 18:17

И само в любовта оставам цяла...

Поэзия » Любовная

953 2 3

Понякога съм Палечка. И плача,
затворена в кибритена кутийка.
Въпросите са трудни. Многозначни.
А нямам сила даже да извикам.

Понякога съм Демон. И жигосвам
с усмивката си дланите ти нежни.
Ти сам ми позволи да омагьосам
надеждите ти. Твоите надежди.

Понякога уплашена се свивам,
изгубена в метафори и рими.
Разкривай ме. До болка ме разкривай.
Посоката е обич. Намери ме.

Понякога съм Ангел. Коленича.
Сълзите ми пречистват ме до бяло.
Това съм аз. Безумно те обичам.
И само в любовта оставам цяла...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Човек (Анна Станоева)

Чудесно е!

2014-12-19T16:19:26+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Стихотворението ти е прекрасно!През много образи преминаваш.Ти си една вълшебница, която омагьосва любимия,но на финала вече си сигурна,
че от любовта нищо по-силно и по-необходимо няма.Там ти се отдаваш
само и изцяло на любовта и очакваш молбата ти към любимия да се осъществи.
Много ми харесва творбата ти и те поздравявам за нея, а на талантливата и авторка желая весели Коледни и Новогодишни празници!

2014-12-19T07:05:42+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Поздравления за поредния ти невероятен стих, Яна!

2014-12-18T22:54:17+02:00