Понякога съм Палечка. И плача,
затворена в кибритена кутийка.
Въпросите са трудни. Многозначни.
А нямам сила даже да извикам.
Понякога съм Демон. И жигосвам
с усмивката си дланите ти нежни.
Ти сам ми позволи да омагьосам
надеждите ти. Твоите надежди.
Понякога уплашена се свивам,
изгубена в метафори и рими.
Разкривай ме. До болка ме разкривай.
Посоката е обич. Намери ме.
Понякога съм Ангел. Коленича.
Сълзите ми пречистват ме до бяло.
Това съм аз. Безумно те обичам.
И само в любовта оставам цяла...
© Яна Всички права запазени