И теб те е боляло
Защо довявах хлад
и като вятър стенех,
и, мислейки,
че страдам само аз,
във хиляди въпроси
се препъвах,
а не проумявах,
че страдал си и ти
с любов и страст.
Разковничето
е било самò сърцето,
което се е борило
със себе си и със света.
Така в условностите
с тебе сме живели
и всеки - сам нагърбен
със свойта болка и тъга.
Обичах и обичам
до последния отрязък време
и всеки ден,
и всяка нощ съм само твоя.
Прости ми, Обич!
Не искам да съм твое бреме
и нека болката
остане да е само моя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
