И толкова напомня за "Когато..."
Камбанки смях гнездо от ехо свиват
сред клоните на плахата надежда.
И птиците мълчат и се усмихват.
Тревата пак във стъпки се оглежда.
Камбанки смях сред храстите подскачат.
Въпроси водопадно се догонват.
Не чакат. И отново пак замахват
със въдица към търсения отговор.
Камбанки смях люлеят синевата,
преследват пеперуди и калинки.
Разказват приказка за котарака
с безчет геройства и високи чизми.
Примижва слънцето по котешки доволно.
Цветята ръкопляскат с аромати.
Под детски стъпки оживява дворът
и толкова напомня за "Когато..."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
