И толкова напомня за "Когато..."
Камбанки смях гнездо от ехо свиват
сред клоните на плахата надежда.
И птиците мълчат и се усмихват.
Тревата пак във стъпки се оглежда.
Камбанки смях сред храстите подскачат.
Въпроси водопадно се догонват.
Не чакат. И отново пак замахват
със въдица към търсения отговор.
Камбанки смях люлеят синевата,
преследват пеперуди и калинки.
Разказват приказка за котарака
с безчет геройства и високи чизми.
Примижва слънцето по котешки доволно.
Цветята ръкопляскат с аромати.
Под детски стъпки оживява дворът
и толкова напомня за "Когато..."
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
