И въпреки всичко да те изтрия не мога

от чувствата си, от мислите, от себе си самия.

Ти в спомените ми остана непокътната, непроменена

въпреки миналото - пространство и време.

И това неминуемо някога ще се случи,

съвсем скоро ще дойде и краят

на пиесата, в която с тебе играли сме

главните роли на героинята и героя.

И както започнало е, така и ще свърши,

нищо тук вечно не е останало.

Пък камо ли нашата скромна пиеса,

в която някой обичал е някого.

Калин Вълов

www.kalin-valov.hit.bg