24 нояб. 2010 г., 21:06

И звънва песен…

856 0 3

Като звън на китара,

като капка дъждовна,

като приказка стара,

като мисъл греховна,

като мълния златна,

като лъч сред мъглата

и роса благодатна,

посребрила тревата,

като дъх на кокиче,

като ласка ефирна,

като смях на момиче,

като пролет немирна,

като нощна соната

под луната сияйна,

в сърцето ми звънна

една песен омайна!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Генка Богданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • прозвуча и в моята душа тази чудна твоя песен...
    сърдечен, светъл поздрав, мила Генка.
  • Радвам се, че пак се отби, Ачо и че стихотворението ми е докоснало чувствителното ти сърце!Винаги се радвам на присъствието ти. Благодаря ти за интереса към стиховете ми!
  • И в моето сърце звънна тази песен, Жени!
    Чудна е!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...