24.11.2010 г., 21:06

И звънва песен…

853 0 3

Като звън на китара,

като капка дъждовна,

като приказка стара,

като мисъл греховна,

като мълния златна,

като лъч сред мъглата

и роса благодатна,

посребрила тревата,

като дъх на кокиче,

като ласка ефирна,

като смях на момиче,

като пролет немирна,

като нощна соната

под луната сияйна,

в сърцето ми звънна

една песен омайна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прозвуча и в моята душа тази чудна твоя песен...
    сърдечен, светъл поздрав, мила Генка.
  • Радвам се, че пак се отби, Ачо и че стихотворението ми е докоснало чувствителното ти сърце!Винаги се радвам на присъствието ти. Благодаря ти за интереса към стиховете ми!
  • И в моето сърце звънна тази песен, Жени!
    Чудна е!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...