vesselin (Веселин Веселинов)
92 295
23 мар. 2010 г., 10:00

Идиоти 

  Поэзия » Гражданская
758 0 3

Не мога да ви гледам, идиоти –
размазани усмихнати лица,
звучащи ми фалшиво като ноти,
налагащи ми свойта пустота.

Прегръщате ме с кървавите пръсти,
изпивате сълзите от печал
и дяволът дори пред вас се кръсти,
че той поне изпитва малко срам.

Говорите ми сякаш сте до мене,
целувате ме сякаш съм ви брат,
а в себе си самите вий сте бреме
и чакате добро на моя врат.

Предлагате ми огън в дъждовете,
забивате ми ножа във гърба
и мислите че, носейки ми цвете,
смирен ще се усмихна и простя.

Вървете си! И в адовите пещи
страхуват се от вашия морал,
че страх ги е да мислят като вещи
очакващите прошка и от там.

Не мога да ви гледам, мизантропи,
говорите ми с поглед на мъдрец,
а всички сте ненужни идиоти,
с които всяка мъдрост е далеч.

 

Този стих посвещавам на сегашните, предишните и бъдещите политици!

© Веселин Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много ми харесва гневната нотка. Пък идиоти под път и над път, единствената утеха е, че по презумпция доброто побеждава.
  • Поздравления за хубавия стих!
    И дано доживеем...и по-добри политици!
  • Поздравления!!!adiveil
Предложения
: ??:??