Идиоти
Не мога да ви гледам, идиоти –
размазани усмихнати лица,
звучащи ми фалшиво като ноти,
налагащи ми свойта пустота.
Прегръщате ме с кървавите пръсти,
изпивате сълзите от печал
и дяволът дори пред вас се кръсти,
че той поне изпитва малко срам.
Говорите ми сякаш сте до мене,
целувате ме сякаш съм ви брат,
а в себе си самите вий сте бреме
и чакате добро на моя врат.
Предлагате ми огън в дъждовете,
забивате ми ножа във гърба
и мислите че, носейки ми цвете,
смирен ще се усмихна и простя.
Вървете си! И в адовите пещи
страхуват се от вашия морал,
че страх ги е да мислят като вещи
очакващите прошка и от там.
Не мога да ви гледам, мизантропи,
говорите ми с поглед на мъдрец,
а всички сте ненужни идиоти,
с които всяка мъдрост е далеч.
Този стих посвещавам на сегашните, предишните и бъдещите политици!
© Веселин Веселинов All rights reserved.
