Не мога да ви гледам, идиоти –
размазани усмихнати лица,
звучащи ми фалшиво като ноти,
налагащи ми свойта пустота.
Прегръщате ме с кървавите пръсти,
изпивате сълзите от печал
и дяволът дори пред вас се кръсти,
че той поне изпитва малко срам.
Говорите ми сякаш сте до мене,
целувате ме сякаш съм ви брат,
а в себе си самите вий сте бреме
и чакате добро на моя врат. ...