20 июн. 2008 г., 19:32

Идвам у дома

759 0 8
  •               Здравей! Дали си същата - не зная!
  •               Аз тук съм! Дишам! Идвам у дома!
  •               Живеем заедно в квадратната ни стая,
  •               но виждам, че си дяволски сама...
  •               Недей мълча, когато се събличам,
  •               от грижи, от умора и от прах.
  •               Вдигни очи! Кажи, че ме обичаш!
  •               Или пък, че ужасно те е страх!
  •               Кажи ми: Страх ме е да те загубя!
  •               Пак пил си! Много закъсня!
  •               С коя говори? Имаш ли си друга? -
  •               тогава ще си моята жена.
  •                Тогава ще си същата, с която
  •                ръка в ръка преминал бих гори!
  •                Сто пъти бих започвал отначало
  •                и всеки път - по диво отпреди!
  •                Тогава ще те искам и след края!
  •                Но стига вече - ти не си сама,
  •                с децата и разхвърляната стая! -
  •                Аз тук съм! Дишам ! Идвам у дома!
  •                                                      Бояна,2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Цанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...