Смутена аз се изчервявам,
а ти ми се усмихваш леко
и във ръката ми поставяш
стрелите... за играта взети.

Не съм играла никога преди
и моята ръка сега трепери.
Целта - точно пред мен стои
и трябва просто да уцеля.

Очите ти настойчиво горят...
и аз, разбира се, пропускам...
Сега на ред е твоят ход,
а ти ги хвърляш тъй изкустно,

че всяка пада във целта.
Точно където ти желаеш.
Една ти само не видя
къде попадна... Но игра е.