Игра
Смутена аз се изчервявам,
а ти ми се усмихваш леко
и във ръката ми поставяш
стрелите... за играта взети.
Не съм играла никога преди
и моята ръка сега трепери.
Целта - точно пред мен стои
и трябва просто да уцеля.
Очите ти настойчиво горят...
и аз, разбира се, пропускам...
Сега на ред е твоят ход,
а ти ги хвърляш тъй изкустно,
че всяка пада във целта.
Точно където ти желаеш.
Една ти само не видя
къде попадна... Но игра е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
