24.10.2009 г., 12:05 ч.

Игра 

  Поезия » Любовна
405 0 1

Смутена аз се изчервявам,
а ти ми се усмихваш леко
и във ръката ми поставяш
стрелите... за играта взети.

Не съм играла никога преди
и моята ръка сега трепери.
Целта - точно пред мен стои
и трябва просто да уцеля.

Очите ти настойчиво горят...
и аз, разбира се, пропускам...
Сега на ред е твоят ход,
а ти ги хвърляш тъй изкустно,

че всяка пада във целта.
Точно където ти желаеш.
Една ти само не видя
къде попадна... Но игра е. 

© Стефка Крушарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??