15 июн. 2008 г., 15:27

Игра

877 0 0

Къде си ти?

Къде пак се скри?

Защо не мога да те открия,

каква е твоята тайна магия?

Къде е вратата към твоето сърце,

дали е там където на всяко момче?

А тогава защо вратата не намирам,

неизвестността отдавна презирам.

Сенки, тъмни ъгли и вечния мрак,

да намеря следите ти не зная как!

Виждам те пред мен, за малко си тук,

а сякаш да те достигна не искаш на пук.

Интересно ли ти е да си играеш с мен?

Вече не разбирам дали е нощ или ден!

Очите ме болят от вечното взиране

и сякаш играта няма бутон за спиране.

Викаш ме да дойда и отново се криеш,

от търпението ми не спираш да пиеш.

И толкова време се лутам тук и там

и, че искаш да те намеря и сграбча знам!

Стъпки, гласове и нахални смехове

оттекват далеч и душата ми те зове.

Изведнъж спрях и изтропах с крак,

писна ми да те гоня из този мрак.

Седнах и сълза от ярост се отрони,

на лъвицата й писна плячката да гони.           

Тогава мракът изчезна за секунда само

и изгря слънцето тъй голямо.

А той пък от някъде се появи

и с поглед виновен дойде да се извини.

А тя го погледна и му каза да затвори очи

и до десет бавничко да преброи.

Започна той да брои затворил очи,

а тя го целуна и продължи да мълчи.

... девет, десет погледна той най-накрая

нямаше я! Как само успя да го омая.

Пак дойдоха сенките безброй,

сега трябваше да я търси той!

Да види как боли от тези игри

и ти някога си ги играл, нали... ?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПростоАз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...