2 дек. 2009 г., 22:17

Игра без правила

1.2K 0 10

 

 

 

Прекрачих прага

на всичките си чувства.

Озовах се там,

където никъде преди...

Сърцето не искаше да слуша;

Разумът изчезна без следи.

Играта груба - нежна се менеше.

Раните не чувствах -

не видях кръвта...

Само ледовете се топяха -

игра без правила.

Няма победени -

няма и с „трофеи”...

Върнах се, преди да тръгна,

вече беше ден!

 

01.12.2009 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Петрова-Йордано Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, Виктор- без правила е! Но го разбираме ... със закъснение. Поздрави!
    Янко, всички сме родени за победители! Поздрави!
    Благодаря, че се отбихте!
  • И в животът често няма правила...Но смятам,че ти си от родените за победители!Поздравления!
  • Прекрасно описание на Безвремието и Безпространствието...
    Само там Играта има само едно единствено правило -
    че е без правила!!!
  • Приятели, благодаря, че харесахте! Олеква като споделиш! Поздрави!
  • Страхотен е стихът ти, Мария!
    В поезия ще мога да те чета...как беше...оправдавам се с времето май!

    Поздравления!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...