2.12.2009 г., 22:17

Игра без правила

1.2K 0 10

 

 

 

Прекрачих прага

на всичките си чувства.

Озовах се там,

където никъде преди...

Сърцето не искаше да слуша;

Разумът изчезна без следи.

Играта груба - нежна се менеше.

Раните не чувствах -

не видях кръвта...

Само ледовете се топяха -

игра без правила.

Няма победени -

няма и с „трофеи”...

Върнах се, преди да тръгна,

вече беше ден!

 

01.12.2009 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Виктор- без правила е! Но го разбираме ... със закъснение. Поздрави!
    Янко, всички сме родени за победители! Поздрави!
    Благодаря, че се отбихте!
  • И в животът често няма правила...Но смятам,че ти си от родените за победители!Поздравления!
  • Прекрасно описание на Безвремието и Безпространствието...
    Само там Играта има само едно единствено правило -
    че е без правила!!!
  • Приятели, благодаря, че харесахте! Олеква като споделиш! Поздрави!
  • Страхотен е стихът ти, Мария!
    В поезия ще мога да те чета...как беше...оправдавам се с времето май!

    Поздравления!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...