Прекрачих прага
на всичките си чувства.
Озовах се там,
където никъде преди...
Сърцето не искаше да слуша;
Разумът изчезна без следи.
Играта груба - нежна се менеше.
Раните не чувствах -
не видях кръвта...
Само ледовете се топяха -
игра без правила.
Няма победени -
няма и с „трофеи”...
Върнах се, преди да тръгна,
вече беше ден!
01.12.2009 г.
© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени
Янко, всички сме родени за победители! Поздрави!
Благодаря, че се отбихте!