От толкова идеи и амбиции,
от желание да надминеш края,
в един момент нищо няма смисъл,
усещаш как всичко се проваля...

Надежди влагаш в най-малкото дори,
правиш всичко за кого ли не.
Дали и за теб някого така го боли,
или на никой не му пука въобще?

В един момент идва бързо краят.
Всичко се превръща в илюзия, сълзи.
Осъзнаваш, че на макс си се раздавал,
а няма кой даже да го оцени...

Мечтаеш бързо да постигнеш целите,
строиш замъци от фантазии и мечти.
А запъхтяни се изправят офицерите,
крещейки на пешките: мълчи!

Превръщаш се в нищожна, малка твар,
не човек, а роб на собствената си ирония.
И ето - пред теб застава твоят господар,
а зад гърба ти е тежката агония...

Живееш или просто съществуваш...
Подчиняваш се на своя собствен грях.
Сам на себе си смееш и на себе си робуваш,
живот ли е това или игра на шах?

Не разбра ли, че не е важно да печелиш,
в този свят важното е да си отмъстиш.
Всички отстрани те гледат и се смеят,
а ти не можеш даже да се защитиш...

Казва някой последни думи в твоя защита,
ти пак нямаш право на глас в своя личен живот.
Опитваш се да се спасиш, а дали някой те пита.
Отсреща царят прави последния ход...