12 июн. 2007 г., 14:52

Игра с любовта 

  Поэзия
1175 0 4
Игра с любовта

 

За тебе, обич, много дълго чаках,

за теб до болка и сълзите си изплаках...

Не искам да отпивам твойто вино,

не искам да играя с теб във кино.

Не искам да ме водиш ти към Рая,

защото той е толкоз кратък, зная!

За теб, любов, отчаяно се борих,

за тебе като просяците молих.

Горях във огъня на клада,

горях, не исках даже и пощада!

Вървях през тръни и те се впиваха

в краката боси, дълбоко се забиваха,

кръвта течеше, но не беше тъй червена,

защото ти, любов, нахлу във мойте вени!

Душата ми убиваше ти бавно,

за теб това било е тъй забавно?!

Но аз сега над тебе ще се извися

и твоето могъщество ще победя!

Ще успея да те измамя и разиграя,

както ти направи вече с мен накрая...

И за завършек, никой няма да е победител,

ще има само ред сълзи от някой зрител...

© Василена Атанасова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??