Игра с любовта
Игра с любовта
За тебе, обич, много дълго чаках,
за теб до болка и сълзите си изплаках...
Не искам да отпивам твойто вино,
не искам да играя с теб във кино.
Не искам да ме водиш ти към Рая,
защото той е толкоз кратък, зная!
За теб, любов, отчаяно се борих,
за тебе като просяците молих.
Горях във огъня на клада,
горях, не исках даже и пощада!
Вървях през тръни и те се впиваха
в краката боси, дълбоко се забиваха,
кръвта течеше, но не беше тъй червена,
защото ти, любов, нахлу във мойте вени!
Душата ми убиваше ти бавно,
за теб това било е тъй забавно?!
Но аз сега над тебе ще се извися
и твоето могъщество ще победя!
Ще успея да те измамя и разиграя,
както ти направи вече с мен накрая...
И за завършек, никой няма да е победител,
ще има само ред сълзи от някой зрител...
За тебе, обич, много дълго чаках,
за теб до болка и сълзите си изплаках...
Не искам да отпивам твойто вино,
не искам да играя с теб във кино.
Не искам да ме водиш ти към Рая,
защото той е толкоз кратък, зная!
За теб, любов, отчаяно се борих,
за тебе като просяците молих.
Горях във огъня на клада,
горях, не исках даже и пощада!
Вървях през тръни и те се впиваха
в краката боси, дълбоко се забиваха,
кръвта течеше, но не беше тъй червена,
защото ти, любов, нахлу във мойте вени!
Душата ми убиваше ти бавно,
за теб това било е тъй забавно?!
Но аз сега над тебе ще се извися
и твоето могъщество ще победя!
Ще успея да те измамя и разиграя,
както ти направи вече с мен накрая...
И за завършек, никой няма да е победител,
ще има само ред сълзи от някой зрител...
© Василена Атанасова All rights reserved.
Интересен стих,хареса ми!!!
