8 июн. 2008 г., 16:44

Игра с угаснал огън

1.1K 0 30

                                                           "Приятелство между жена и мъж.
                                                             Най-висшата игра със огъня."
                                                                                   Бл. Димитрова


"Не се ли умори от роли?" -
натрапчивият стар въпрос.
Увисва във пространството
готовият ми отговор.
Мълча.
Играта със угаснал огън
е опасна.
По вените ми тръпка плъзва
и се улавям в неприлични мисли.
И играя
с дълго ваяните
орнаменти на дистанцията.
Усмихваш се
и сядаш срещу мен.
Угасналия огън ще разпалим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванка Гичева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...