17 февр. 2023 г., 06:22  

Играта не свършва дотук

557 1 8

Тази толкова стара игра,

ти - ловец, тя- сърничка ранена,

и жена ти, откакто разбра,

в мантията на зла Мелпомена.

 

Обеща й цъфтяща гора,

център стана на нова вселена,

дързостта ти доволна побра

ги и двете на същата сцена.

 

Труден избор пред теб предстои–

никоя да дели не желае.

Не разбират от чувства добри,

всяка тегли и пропаст дълбае.

 

Ти навикнал си с двойни дъна,

тъй изящно допълват се скрити.

Сладко бягство при нова жена

заличава успешно следите.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Зарадва ме появата ти, Роси!
  • Еха, добър играч на руска рулетка.🙂
  • Благодаря ви, че се включихте в изживяването, момичета. Бъдете обичани и вдъхновени.
    Имах предвид очакването на лирическия да обема целия женски свят, Красе, с полагащото се време и пространство.
  • Труден избор пред теб предстои–
    никоя да дели не желае. - погледни го това..никоя да те дели не желае, може би..
    Намерил му е цаката ... на едната казах, че съм с другата и обратно, а аз отидох да си решавам задачи
  • Работата на два ста̀на не е дълго време печеливша! Много хубаво стихотворение, Светле, поздравления!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...