2 июл. 2023 г., 14:46

Игуменът 

  Поэзия
286 2 2

ИГУМЕНЪТ

 

Понеже съм красив, пък съм и умен,

и съм наясно с Божия Всемир,

мечтая си да стана аз игумен

във някой малък женски манастир.

 

С орлячето от млади монахини

да си редя молитвите в зори.

Да чезна във зениците им сини –

смирени, тъй печални и добри.

 

Сатъра грабнал в яките си длани,

дръвца да им нацепя – за зимъс.

Поне една от тях да ме покани,

ще прегреша със нея, честен кръст!

 

И в ма̀герницата да къкри бобът

на огъня – във черния казан.

Да ги извеждам в късния следобед,

от Божията обич обладан.

 

Да им се радвам! – светли и пречисти,

икони, обковани във сребро.

Щом влязат в манастирчето туристи,

да ги посрещам с: – Дал ви Бог добро!

 

Преди и мене Бог да ме натири,

за тях да се помоля – чист и тих.

Жените, на които манастири! –

издигнах в своя светъл сън – и стих.

 

2 юлий 2020 г.

гр. София, 19, 10 ч.

 

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??