Илюзия
Сън ли бе Ти или мисъл от вчера?
Спомена за теб в мъглата изчезва!
Кротко към мене се спуска потеря,
но снежната топка по тях ще замеря...
... и ето, виждам през очите на слепец,
чувам как усмихва се глухарче.
Знам, че нямаш на главата си венец,
но ти си ми единствено другарче.
О, зрънце малко, мило мое щастие.
Как искам винаги да си до мен!
Но ти нетърпеливо си в очакване,
за ужас мой, да бъдеш споделено.
И там, на мястото на пустотата
намигва ми през клоните Луната
и леки стъпки, напоени в тишина
безспир ме водят към безкрайна... Свобода!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Явор Бачев Все права защищены