19 дек. 2006 г., 01:34

ИЛЮЗИЯ 

  Поэзия
589 0 3
ИЛЮЗИЯ

Протегнах две ръце
и въздуха набарах
да те прегърна нежно,
похотливо устните да впия

Всичките целувки чужди
от тебе да изтрия
и спомените прежни,
безмилостните думи и
само дух омаен
да има помежду ни

Така желаеш,
така си мислиш,
безспирно бягаш,
душата ми убиваш

Милост!

Спри при мен,
във мен остана ли любов?
Аз диря я къде е,
виждам нещо, то бледнее
или дланите на друг
ти закриват днес очите?

Ако тъй е,
нека в ада двама с него да горите

Горях аз вече, пламък не остана
в моята душа пембяна
Треперя, като лист на орех ...
Ах, нека вятър съм, да те отроня.

© Бисер Дръпничорапчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??