ИЛЮЗИЯ
ИЛЮЗИЯ
Протегнах две ръце
и въздуха набарах
да те прегърна нежно,
похотливо устните да впия
Всичките целувки чужди
от тебе да изтрия
и спомените прежни,
безмилостните думи и
само дух омаен
да има помежду ни
Така желаеш,
така си мислиш,
безспирно бягаш,
душата ми убиваш
Милост!
Спри при мен,
във мен остана ли любов?
Аз диря я къде е,
виждам нещо, то бледнее
или дланите на друг
ти закриват днес очите?
Ако тъй е,
нека в ада двама с него да горите
Горях аз вече, пламък не остана
в моята душа пембяна
Треперя, като лист на орех ...
Ах, нека вятър съм, да те отроня.
Протегнах две ръце
и въздуха набарах
да те прегърна нежно,
похотливо устните да впия
Всичките целувки чужди
от тебе да изтрия
и спомените прежни,
безмилостните думи и
само дух омаен
да има помежду ни
Така желаеш,
така си мислиш,
безспирно бягаш,
душата ми убиваш
Милост!
Спри при мен,
във мен остана ли любов?
Аз диря я къде е,
виждам нещо, то бледнее
или дланите на друг
ти закриват днес очите?
Ако тъй е,
нека в ада двама с него да горите
Горях аз вече, пламък не остана
в моята душа пембяна
Треперя, като лист на орех ...
Ах, нека вятър съм, да те отроня.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бисер Дръпничорапчев Все права защищены
